Карамфил

Както и другите подправки, така и карамфилът е достъпен целогодишно. Той е уважаван заради уникално топлия, сладък и ароматен вкус, който добавя към джинджифиловия хляб, граховата супа, бобената чорба, а защо не и към печения боб или чилито.

http://zazz.info/images/gallery/2011_1/268_attach_3127_normal.jpgПодправката карамфил произхожда от неотворените розови пъпки на вечнозеленото карамфилово дърво. Пъпките се откъсват ръчно още докато са розови и се изсушават до придобиване на кафеникав цвят. Те приличат на тънки, дълги нокътчета, от където идва и английското им име cloves, произлизащо от латинската дума clavus (нокът). Научното им название е Eugenia caryophyllus.

Макар карамфилът да има твърда външност, вътрешната му част съдържа мастен компонент, който е от съществена важност за хранителния и вкусовия му профил.

Ползи от карамфилът

Еугенолът, основният компонент в карамфиловото масло, действа като анти-възпалителна субстанция. При проведени с животни проучвания добавянето на карамфилов концентрат към вече богата на анти-възпалителни съставки диета, прибавя значителни предимства, като в някои случаи редуцира възпалителните процеси с още 15-30%. Карамфилът съдържа и разнообразни флавоноиди, които също допринасят за неговите анти-възпалителни свойства.

Както и тези на своите събратя, така и уникалните фитонутриенти на карамфила са придружени от невероятно разнообразие от традиционни нутриенти. Това растение е отличен източник на манган, диетични фибри, витамин С и омега-3 мастни киселини, както и на калций, и магнезий.

Кратка история

Карамфилът е родом от Молукас, известен като Островите на подправките в Индия. Той е консумиран в Азия от преди повече от 2000 години. Благодарение на сладкия си и ароматен вкус, китайските царедворци са използвали карамфила, за да освежават дъха си, когато е трябвало да се обръщат към императора. Около 4 век арабските търговци пренасят карамфила в Европа, където обаче става известен едва през Средновековието.

Макар дълго време карамфилът да е култивиран почти само в Индонезия, днес водещ производител е Занзибар в Източна Африка. Освен тези два региона, карамфил в комерсиални количества се отглежда и в Западните Инди, Шри Ланка, Мадагаскар и Бразилия.

Съхранение

  • Винаги когато е възможно купувайте цял карамфил, а не на прах, тъй като при стриването си той губи аромата си по-бързо.
  • Когато се натисне с върха на нокътя леко, карамфилът ще изпусне малка част от маслото си.
  • Друг начин да познаете добрият карамфил е да го поставите във вода- ако застане вертикално значи е с добро качество, а ако потъне или легне хоризонтално- не е.
  • Ако имате възможност избирайте органично отглеждан карамфил.
  • Карамфилът трябва да се съхранява в добре затворен стъклен съд. 

Няколко бързи съвета как да го приготвим и сервираме

  • Винаги внимавайте какво количество карамфил ще сложите в ястието, тъй като ароматът му е доста плътен.
  • Ако искате да смелите карамфила на брашно, използвайте кафемелачка.
  • Карамфилът е подходяща подправка за супи, бульони или печени изделия.
  • Ако добавите карамфил и къри на прах към сотиран лук, чесън и тофу ще поучите ястие с индийски полъх.
  • Може да подправите плодовите си компоти с тази подправка и да получите един изключително добър резултат.

Източник: www.gotvach.bg